СЛЕД СМЪРТТА

web

Може някога да дойда
в свечерена тишина.
Слиза нежно небосводът -
галя
скъпата
жена.

Там на прага ти ме чакаш -
поболяла от тъга.
Ще приседна вместо мрака -
с топла халищна дъга.

Аз не съм умрял,
                              защото
чакаш ме, на праг седиш.
Загърни се със палтото
да не ми се простудиш.

С вятъра ще те погаля
и прегърна с небеса.
Влизай - всички са заспали!
Капят сълзи
и роса.