КИТКА ОТ РОДОПСКИ ЦВЕТЯ

* * *

Природата е моят храм.
Небето - златната камбана.
Олтарно слънце ще ви дам.
Със стихове - лекувам рани.

* * *

Той цял живот сърце раздава:
белее в сън като бреза.
Не струва цялата държава
една Поетова сълза.

* * *

Една звезда като сълза
се спусна и проряза свода.
Небето плаче от тъга
като зеницата на Бога.

* * *

Знай: слънцето е ключът сол,
а сълзите са чисти ноти.
И Раят в Ада е набол
като мелодия от вопъл.

* * *

Бях в дълбок и черен мрак -
затова съм песен бяла.
Пийте обич - моят знак -
изворчето затрептяло...

 

© Никола Гигов, 2002
© Издателство LiterNet, 09. 12. 2002
=============================
Първо издание, електронно.