ДВАМА ПОД ЗВЕЗДИТЕ

По сенокос в една ливада
звездите ще ни съберат.
Като омайниче си млада.
Светулки в дланите искрят.

Знай: твоята коса е нежна
като звездилния атлаз.
И две луни са твойте вежди -
говорят със магнитен глас.

На устните ти медоносни
жужи пчелата на страстта.
Ти тънка, бяла блузка носиш -
със точици като роса.

Ако ръцете си протегна -
сърцето ми ще изхвърчи.
Луната в сенокоса легна -
сред халището от щурци.

След миг звездите ще потръпнат.
Ще ни завие Млечен път.
Ела до мене, моя скъпа,
щом има обич,
няма смърт!

 

© Никола Гигов, 2002
© Издателство LiterNet, 09. 12. 2002
=============================
Първо издание, електронно.