ВЪРХЪТ
Растеше хубаво дървото...
Заякна, наедря стеблото.
Върхът изхвръкна нависоко,
а коренът - все по-дълбоко.
Не щеш ли, почна разправия -
кой най е важен при стихия,
най-трудна роля кой играе
и кой в живота общ нехае.
"Аз срещам бурята високо -
върхът започнал нашироко -
не съм ли аз - растежът спира.
Дървото тутакси умира!"
Стеблото бързо съгласи се
и с тази теза примири се.
Но коренът обиден млъкна
и в силната си скръб... изсъхна.
Растеше хубаво дървото,
върхът и коренът, стеблото...
Но днес това дърво в гората
с пречупен връх е на земята.
© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес",
2000.