ОСЪДЕН НА СМЪРТ
Той стоеше измъчен, със тежка верига,
обкръжен от злодеи с свирепи лица.
Само майка, баща и сестрите стояха
нейде със свити до болка сърца.
"Днес ще бъде осъден... но жив да остане!"
Прокънтява жестоко: "На смърт - чрез куршум!!"
Веригата тежка издрънка зловещо
и всичко притихна - никакъв шум.
Там изправи се баба със черна забрадка
и погледна със обич сина окован,
сякаш вяра да вдъхне на своята рожба,
сили последни, но с поглед засмян.
"Ти от туй ли се плашиш? Та то хич не боли!
Ще те боднат с игла все едно и тогаз
ще потънеш дълбоко в безкрайна тъмница,
никога няма да мислиш за нас."
Той стоеше измъчен, със тежка верига,
във неравен двубой пред коварната сган -
брат на загинал в борба за народа, този
среден на ръст - по душа великан!
© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес",
2000.