ЗАСАДА

web | Събрани творби

Зад ъгъла ме дебнат в мрака
две зли куршумени очи
с надежда скоро да дочакат
луната да ме различи.

Зад ъгъла ме чакат в мрака
престъпни вражески ръце -
в гърдите ми да врежат знака
на бавно спиращо сърце.

Зад ъгъла притулва мрака
една разкапана душа -
неравностойна за атака,
все недостойна да сгреша.

Зад ъгъла... Зад този ъгъл
минавам винаги без страх,
защото само с поглед бегъл
страха в коварството видях.

Зад ъгъла, зад този ъгъл
едно се изкова добре:
за център на живота кръгъл
ще бъде, който пръв умре.

Не ме е страх. Ще се умира,
и то се знае, че веднъж.
Дори и ъгълът разбира,
че който крачи, той е мъж.

 

Захвърлено за изгаряне. Спасено е от лелята на Милош - тета Янче, която нерядко е била първият читател на поезията му. Тя разказва, че той често хвърлял в печката изписани листове. В него отново витае темата за смъртта и предчувствието за нея е породено от неспокойния дух и начин на живот на Милош.

 

 

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.