ВЪПРОСИ

web | Събрани творби

На С.

Ние не бяхме безгрижни деца -
малкото радости в спомени скрихме...
И затова ли във наш'те сърца
страшната мъка без срам приютихме?

Кой ли сънувал е нашият сън,
като мълчал е така упорито?
Кой ли очаквал е радостен звън,
като е плакал и тайно, и скрито?

Кой ни разбираше в тъжния час,
за да залюби кръвта ни гореща?
Кой ни повярва, кой беше до нас,
нужна ли беше му нашата среща?

Питаме вечно по нашия път,
крачим без отговор, вечно на тъмно...
Чакаме бури край нас да фучат,
чакаме трясък на блеснала мълния.

Прав ли е пътят ни - нека горим
в буйните пламъци, бесни и диви.
Прав ли е пътят ни - ще изгорим!
В огъня може да бъдем щастливи...

 

И това стихотворение не е включено в двете стихосбирки. Написано е на 17.03.1981 г. в отговор на писмо от Султана, по-малка първа братовчедка на Милош. Тя е една от малкото, на които той е посветил стихотворение. Години по-късно един студент филолог - Зонимир Панчевски, живеещ вече в Холандия, създаде песен по това стихотворение.

Съществува запис на песента на аудиокасета.

 

 

© Милош Зяпков, 1992
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Не исках да съм просто жив", 1992.
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.