РАЗМИСЪЛ
Житейските закони ми са ясни -
разбирам ги и движа се по тях.
Но бавно в мене нещо топло гасне
и прави ме пред себе си за смях.
Житейските закони са сурови -
от хората родени - тях гнетят...
Душата ми жадува нещо ново,
трасиращо човешкия ни път.
Напъхан в тези тесни коловози,
едно разбрах: че в този кръговрат
човекът, от закони изтормозен,
измислил е отвъден божи свят.
За себе си не искам таз утеха -
ни божи съд, ни вечно врящ катран.
Захвърлям днес законните си дрехи,
от нови мисли и лъчи огрян.
О, нека светлината ме опари
и в рани плувнат моите гърди!
Смъртта с усмивка чудна ще ме свари,
щом истина след мен ще се роди.
© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 29. 09. 2002
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", ИК "Хермес", 2000.