АТЕИСТИ
В детството тичахме винаги боси -
камъни в пръсти искряха.
В пареща болка родени въпроси
неотговорени мряха.
Юноши станахме яки и здрави,
без да помним кога. (И защо ли?)
Крачехме в пътя си - винаги прави,
по ръцете с кървящи мазоли.
Днес сме мъже и изнизват се дните
през коравите възлести пръсти...
Боже, дари ни покой в старините
и тогава... дано се прекръстим.
© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet,
29. 09. 2002
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК
"Хермес", 2000.