* * *
В съда подухна вятър
и буря забушува...
Кой с каменни ботуши
в душата ми танцува?
Кой дръзна да постави
пред нищото везните?
Кой може да надникне
на слепия в очите?
В съда простена болка
и плисна кръв гореща...
Кой с оживяла рана
ми определя среща?
Кой чист ще се измъкне
от утаена тиня?
Кой унизен превръща
лъжата си в светиня?
Съдът умря. Изчезна.
Остана пак Голгота...
Кой може да обжалва
присъда от живота?
Кой може да укрие
пред вечността измама?
Кой и без свян се гаври
със думичката "мама"?
Преди и след смъртта си
ще отговорим двама!
© Милош Зяпков, 1992
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Не исках да съм просто жив", 1992.
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес",
2000.