РАЗГОВОР С ПОДЛОСТТА
В борбата с теб докрай изнемощях -
веднъж ли в схватки падах и се вдигах.
Не те сломих - приемам го за грях,
но сили на един за туй не стигат.
Змия да бе, студения ти врат
с ненавист силна можех да извия.
Да бе отрова, не като Сократ,
а за да свършиш, щях да те изпия.
И луд от радост, миг след твоя крах
с усмивка щях в земята да се скрия.
Но, хора, опростете моя грях -
прекършен падам, без да се превия.
© Милош Зяпков, 1992
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Не исках да съм просто жив", 1992.
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес",
2000.