ПОРТРЕТ
В лицето ми дълбоки бръчки
като пиявици са впити -
жалони на погрешни крачки
и на мечти, докрай разбити.
Лицето ми е повест къса
за най-коварната измяна,
която изгорих с гнева си
с цена на нелечима рана.
Лицето ми е зло и... тежко
понася мерзостите гнусни.
Дали ще грейне по човешки,
ако го стоплят честни устни?
© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес",
2000.