* * *
Обида щом догони ме коварно
и мисли зли сърце ми угнетят,
(открих го сам и го почитам вярно)
поемам тихо някой горски път.
Дърветата ме срещат строги
с велика чудотворна тишина.
Разбират бързо моите тревоги
и теглят честно моята вина.
А аз приклякам до жадуващ извор,
изпил сълзите на столетен бор,
отпивам на коляно - нямам избор -
и поклонил се, ставам по-добър.
Изправям се в почуда и без жажда,
с олекнала, пречистена душа,
и чувствам как в сърцето ми се ражда
една мечта - да не греша.
© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 29. 09. 2002
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК
"Хермес", 2000.