На баща ми

Обичам мъжете с орловите вежди,
потулващи скрити надежди.
Онези, които не спорят,
а просто се борят
със свойта неволя.
Обичам мъжете със погледи строги,
таящи тревога
за своята вяра.
Обичам на воля които живеят
и сигурни в себе си -
пеят.
Обичам мъжете...
Но скрито завиждам на малкото "черни",
но верни мъже,
които в съня си сънуват завито
на примка
въже.

 

---

Милош има още две стихотворения освен това, посветени на баща му. Последните две са написани през нощта след смъртта на Георги Зяпков, сам писал поезия, а също и активен самодеец на читалищната сцена в Ракитово. Личността на бащата винаги е предизвиквала уважение и преклонение.

 

 

© Милош Зяпков, 1992
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Не исках да съм просто жив", 1992.
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.