НАЗДРАВИЦА
Моя нощ непрогледна,
моя черна красавице,
потърпи за последна,
за предсмъртна наздравица.
Загърни ме зловещо
в свойта сянка прокудена,
угаси всички свещи
по олтари заблудени.
Напълни празни чаши
с онова тригодишното,
дето вечно ме плаши
с красотата на вишната.
За отрова сложи ми
зла небесна светкавица.
С мене пий! Помогни ми
в таз предсмъртна наздравица.
© Милош Зяпков, 1992
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Не исках да съм просто жив", 1992.
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес",
2000.