НА МАЙКА МИ

web | Събрани творби

За теб да пиша досега не смеех,
макар че нуждата отдавна осъзнах.
Прониквам в тайната, че не умея,
пък и не бива да съм твоят грях.

Не съм и радост в синята ти есен -
умирах и се раждах като лист,
ехтях или заглъхвах като песен,
зачената от скръб в балкана чист.

Припомням детството си като ласка,
изпята тихо, без излишен шум.
Заръките ти в моята паласка
не сложиха дори един куршум.

Не стрелях в никого със зла омраза
и смъртно само себе си раних.
Разяжда ме сега като проказа
тревогата в разкаяния стих.

А пътят ми с коприва бе окичен,
заплетен в тръни, остро каменлив.
Не можех ни да спра, нито да тичам,
а пък не исках да съм просто жив.

Без нужда може, но ще ти призная:
над мен висеше не една беда...
Но сигурен съм - стигна ли до края,
ще тръгне друг по моята следа.

Не зная майка чака ли отплата,
не зная как достойно да я дам.
В едно съм убеден:че ти самата
не си заслужила венец от срам.

Затуй, ако политна като спомен,
не вярвай повече на зла мълва.
Не искам да заслужа тъжен помен,
а майка с гордо вдигната глава.

 

Когато излизаше първата стихосбирка, издадена след смъртта му - през 1992 година, имаше няколко предложения за заглавие - "Диагнозата е точна", "Броени дни", "Струна, вик", "В самотата изгорях", но надделя "Не исках да съм просто жив", взето от стихотворението, посветено на майка му:

"Не можех ни да спра, нито да тичам,
а пък не исках да съм просто жив."

В първата стихосбирка беше публикувана подбрана част от поетичните и почти всичките сатирични творби.

 

 

© Милош Зяпков, 1992
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Не исках да съм просто жив", 1992.
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.