НА ЕДИН ПРИЯТЕЛ

web | Събрани творби

Обичам те, защото си размътен
като прегазен извор покрай пътя.
От болка и от мъка си неравен,
осеян с ями като път забравен.

Обичам те, защото си жесток
като разсърден пролетен поток,
когато някой от неправда страда,
а моли унизително пощада.

Обичам те, че в късен час не спиш,
че мразиш тъмнината и без дим гориш.
С лице открито срещаш ветровете,
тъгуваш за потъпканото цвете.

Обичам те за вълчия ти глад
да бъдеш волен винаги и млад,
да си далеч от всички дребни сметки
и от приготвени за свободата клетки.

Обичам те за мъжкия ти нрав
да срещаш ударите прав,
да бъдеш силен в слабостта си,
да ближеш сам от раните кръвта си.

Обичам те, че всеки следващ ден
приличаш безпощадно и на мен...

 

В поезията на Милош посвещенията са много малко. В това автобиографично стихотворение с право много от неговите приятели виждат собствения си портрет. Посветени на тях стихотворения имат майката, бащата , братът , С., един приятел и една жена.

 

 

© Милош Зяпков, 1992
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Не исках да съм просто жив", 1992.
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.