НА ЕДНА ЖЕНА

web | Събрани творби

Останах сам. Изнемощял съм. Нищо.
Кафе, любов, цигари - еднакво ми горчат..
Животът ми жестоко, жестоко е разнищен,
че просто не намирам за радост верен път.

А казват, че във пепел все нещичко остава -
поне за миг измамен - измамна топлина.
Уви! Угаснала е предишната жарава
и там изрових само студената вина.

Затуй ще те помоля, преди да се разминем,
за миг да си припомниш очите на греха,
сълзата ти последна през него да премине,
за да не бъде блудкав, а по-солен стиха.

Мълчиш? Добре. Разбирам, че думите те плашат,
затуй ме гледаш меко, с размътени очи.
Но я налей накрая вино във трите чаши,
за да усетим ясно в коя от тях горчи.

За себе си? След всичко ще искам да запазя
един ужасен спомен за твойте колене.
Във рамка ще го сложа, във рамка от омраза,
та щом омекна нявга, той да просъска: "Не!"

Прощавах. Днес не мога. Не мога и не искам.
Сърцето ми е мъртво след оня студ голям.
В гърдите болка пари, но зъбите ще стискам -
измамата презирам, затуй оставам сам!

 

Интересно е да се отбележи, че в "Пяната се пръска" едно от първите стихотворения носи това заглавие, а във втората стихосбирка - "Поетичен сборник" - се появява стихотворение със същото заглавие. Първото е посветено на жена му, преди да се разделят завинаги, както се вижда и от следващото стихотворение "В съда подухна вятър...", докато във второто няма и следа от отчаяние и песимизъм.

 

 

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.