МОЛБА
Не идвай при мен в окъснялата вечер
ти, съвест тревожна на дългия ден.
Не идвай с присъда на вечно обречен,
на вечно нещастен, до смърт уморен.
Не влизай потайно в кошмарните нощи
през черни пролуки и скрити врати.
За съд и присъда не съм узрял още -
покой и утеха за миг ми прати.
Почакай и после ела ненадейно,
за кървави устни целувка носи.
И мъртвият спомен възкръснал ще грейне
до твоите жертвено руси коси.
© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес",
2000.