НЕСЕБЪР 1987
Изведнъж оголя разноликата улица
И дъждът по стъклата водата отля
Проклетисвахме в много дим бялата музика
Дето взе ни смеха и дори лудостта
Осветихме езически слепите плажове
И отнейде пропука се храмът ни жив
Разпиляхме се в замъци - глутница пажове
Не разбрали защо им е Малкият принц
Ще се върнем ли тук, овдовели от ядове
Ослепели от чужди и свои лица
Ще отвърже ли някой друг лудите впрягове
Дето пясъкът сух изравни с вечността
© Мариана Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.10.2002, № 10 (35)