ВРЕМЕ
Душата ми, кърпа продрана
Виси върху хляба, при птиците
А дядо е станал пак рано
И гледа с очи, пълни с бъдно
Каруците тръгват към изгрева
Жените се люшкат в тъмницата
И вее се бялата кърпа
На майка ми, малко момиченце
© Мариана Христова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2006
Мариана Христова. Горчива цигара. Варна: LiterNet, 2006.