* * *
Самодиви със свили коси
Върколаци, неведоми сили
Веди, духове, вили незри
В мойта младост гнездо са си свили
В полумрака от вечерен дъжд
В полузрака от звездно вълшебство
Аз се спирам и пърхам веднъж
Със криле в омагьосано детство
Но отде се извива една
Тъмна сила, мъгли и огньове
И тогава разбирам едва
През конечните дни, че не мога
И тогава отпускам криле
Свидни пориви, сила и средство
И се спирам, замирам, но не
Туй е сън, а сънят не е детство.
© Мариана Христова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2006
Мариана Христова. Горчива цигара. Варна: LiterNet, 2006.