* * *

Вятърът навяваше тъга,
трупаше пред праговете преспи.
Кучета се ровеха в снега
и четяха мазни, мокри вестници.

Пейките, сковани от студа,
никого не чакаха във парка.
Стъпките замесваха следа.
В кишата се давеха угарки.

Плачеха трамвайните стъкла
и сълзите им грижливо триех.
Мислех и се молех за мъгла -
да смекчи, да кротне, да укрие.

 

 

© Мария Донева, 1996
© Издателство LiterNet, 06. 02. 2003
=============================
Публикация В: Мария Донева "Сбогом на читателя", С., 1996.