* * *

Дъждът от утехи валя, валя...
Валя, и после престана.
Последната капка ме заболя.
А бяха умрели раните.

Измиха ме мътни, грижовни води.
В очите ми лъсна дъно.
И все едно цвят ли ме заблуди,
и стар мъж ли ме целуна.

Откъснах ли нова, по-пъстра лъжа,
рекламна луна ли свети.
Разплакана дума във шепи държа.
Роса върху сухо цвете.

 

© Мария Донева, 1996
© Издателство LiterNet, 06. 02. 2003
=============================
Публикация В: Мария Донева "Сбогом на читателя", С., 1996.