ПЕРСПЕКТИВА

Дете със меки, влажни пръсти
е подредило покрай влака
коли, като калинки пъстри,
на прелеза които чакат.

Магаре сиво, с бял корем,
и второ, този път - кафяво.
Под облаци от млечен крем -
до стадо къщи - стадо крави.

Чупливи, лекички - перце,
подпрени, за да бъдат прави,
две баби с трепкащи ръце,
които лютеница правят.

И като истински пътува
там влакът, отминава вече.
А аз в едно купе кротувам -
сънливо истинско човече.

 

 

© Мария Донева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.10.2010, № 10 (131)