* * *

web

Мек като опашката на коте,
сивият следобед спеше тихо.
Падаха листата на дървото,
но преди това се извиниха.

През мъглата дъжд полека мина,
локвите потрепнаха насън.
И пейзажът кихна и настина,
а ще бъде цяла нощ навън.