* * *
Започна
великото преселение на илюзиите,
а аз съм старата им родина.
Остана ми само
едно гробище за любов,
в което не се намира покой.
Започна
великото ослепяване на прозорците -
на сто с пердета -
един без перде,
да ги води, когато
къщите изпращат детството
до края на улицата.
И все се надяват,
че то другото лято пак ще дойде.
А в зимните сутрини
дъхът побелява -
от старост.
© Мария Донева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2007
Мария Донева. Има страшно. Варна: LiterNet, 2007.
Други публикации:
Мария Донева. Има страшно. Пловдив: ИК Жанет-45, 2005.