* * *
Още сме истински.
В топлите гънки на времето,
в тайния нежен живот
на сънливата памет.
Силно отекваш във мене.
Водата във чашата
трепка от моето дишане.
Пълна е стаята -
сенките, прашният шепот
преливат.
Там съм.
Ръката ти още към мен се протяга,
без да ме стигне.
© Мария Донева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2007
Мария Донева. Има страшно. Варна: LiterNet, 2007.
Други публикации:
Мария Донева. Има страшно. Пловдив: ИК Жанет-45, 2005.