* * *
Есенната тишина.
Да не я смутиш с гласа си!
Кротко помълчи. Една
мигла падна. И се скъса
паяжина. И златист
прах контурите запали.
Приеми, смирен и чист,
залезът да те погали.
© Мария Донева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.04.2009, № 4 (113)