НАШИЯТ ЩУРЕЦ

Във старата ни къща
остана чуден глас -
дошъл бе от полето
един щурец при нас.

Къде си, мили Щурчо,
приятелю добър?
Къде си с твойто сладко
"ципър, ципър, ципър"?

И ей, за изненада,
с познатия ни звук
щурецът се обади:
- Туук, туук, туук!

Дошъл е неусетно
със целия багаж,
защото ни обича,
защото си е наш.

И новата ни къща -
"ципър, ципър, ципър" -
един щурец превръща
във ширен полски кър.

 

 

© Йордан Русков, 1999
© Издателство LiterNet, 15. 12. 2002
=============================
Публикация В: Йордан Русков "Ден с очи засмени", изд. "Златю Бояджиев", Пд., 1999.