ДЪЖД
Кой ниже огърлица ситна
по жиците от часове?
Коя ли птица ненаситна
прозореца кълве, кълве?
Под стряхата врабците мокри
въздишат, гледат като мен
как скача в уличните локви
с чадъра си денят здрачен.
И вече тъй ми се прищява
игра на слънце и поле!
А на стъклото, виж, остава
едно носле, едно носле...
© Йордан Русков, 1999
© Издателство LiterNet,
15. 12. 2002
=============================
Публикация В: Йордан Русков "Ден с очи засмени",
изд. "Златю Бояджиев", Пд., 1999.