КРАЯТ НА МИТОВЕТЕ
Паяче от ъгъла, където
слънчевият лъч ще се обеси,
не тегли отчаяно въжето,
щом сълзата тръгва по отвеса.
В нея няма болка осъзната,
нито тлеещ зов за съпротива.
Виж на пеперудите крилата
въздухът полека как изпива.
Мрежите напразно ще останат
да висят сред битието пусто -
нисък и опушен е таванът
на провинциалното изкуство.
И в стъклата мътни се люлее
хоризонт с подпалено ветрило.
Ние с теб сме пътници на кея,
махащи след кораба унило.
А зад нас навсякъде е суша
и лежат вълните вкаменени.
Полисът, вкопан в земята, слуша
песента на морските сирени.
Преобръща тъмнината вечер
смляната от вахти градска стража,
но не идва никой отдалече
подвизите свои да разкаже.
И брега безпомощен владеят
приливи от пясъци и миди.
Знаем, че Язон е спал с Медея,
а не помним пътя за Колхида.
© Иван Манолов, 2002
© Издателство LiterNet,
07. 08. 2002
=============================
Публикация в кн. на Иван Манолов "Криле на разпятие",
Вн., 2002.