СЕНОКОС

web

И шепнеше, целунато от слънцето, полето
със полъх на трева, сега косена.
Превиваш гръб, умора сяда на нозете
и китна къща - могила някаква
във маранята се въззема.

И пчелен хор извива женски глас,
задърпва те, за да ти каже нещо сладко,
червена рокля - шипков храст -
подмята надалече вятърът.

Отваря се прозорец - писък тих
на птица някаква, отхвръкнала от клоните,
проблясват бели длани - птичи пух,
и нечии ръце по пътя гонят те.

И те примамва вечер стихналият дъх
на дюля някаква, ръст извила до небето,
и те посрещат устните от работа и път
и резен диня розовее в отдих на полето.

А птиците ти казват с рязък глас:
"Ти луд ли си? Пиян ли си?
Къде си виждал ти жена такава?"
И тежко пада шипковият храст,
изчезват и поле, и склон, и радост.

27. 08. 2002