РИЗА НА РАЕТА

web

Над ретината, в миглите ти тъмни
унило лятото заслиза,
посегна да те хване и те драсна
с два светли лъча по навитата ти риза.

На мястото, над лактите ти топли
две шарки продължиха да белеят
и пусна в кея ти самотен котва
усмивката на слънцето, и вятърът със нея.

Но ти отнесе всичко. Не остана.
А аз прибрах във джоба си надеждата,
че още дълго няма да забравя
как лятото във теб изглеждаше.

16. 09. 2002