РАНИ В СНЕГА
Полето денем е дъхтяща книга.
Искряща книга нощем е небето.
* * *
Тополи.
Слънчев вятър.
И... (очаквате шепот зелен)?
Чувате жабешки вопли.
* * *
Върху попивателната
на небето -
пчела.
* * *
Врата,
която се отваря с дъх.
А не с докосване на пръсти.
* * *
Когато две цветя се влюбят -
пчелите празнично запяват.
* * *
Само за зрящи души
пее хорът на птиците
в катедралата на зората.
* * *
От хоризонт до хоризонт
вълни от пясъци.
И змия, която пише върху тях.
* * *
Вятър-присмехулник
се удави във комина.
* * *
Щъркели сред черното стърнище...
Войници на надеждата!
* * *
... душата сама се разголва
в случайна въздишка.
* * *
В ухото на иглата
мълния се вдяна.
* * *
Ох, майко -
майка ми въздъхна.
* * *
Когато кихне звезда
някъде сред вселената -
друга звезда огнено я одумва.
* * *
В памет на Петър Тонков
Слънцето сече монети златни.
Пробит е кошът на надеждата...
И пръстта със смърт се храни!
* * *
Птици... Птици... -
върху бистрото лице на въздуха -
лунички.
* * *
... но само в няколко щастливи мига
разкрива тайните си битието.
© Деньо Денев, 2002
© Издателство LiterNet,
26. 11. 2002
=============================
Първа публикация, електронна.