ОБЛАКЪТ ОТМИНА

web | Подслушани дихания

Облакът - той можел е да бъде и налбантин! -
подковава пътя с водни гвоздеи.
Праха на лятото и искри от дъгата
дъждът замесва във тестото черно.
А въздухът резлив е от озона.

Но... след порива на майката природа
животът пак се уталожва и в заучената гама си тече...
И все така - тялото хомота влачи,
фитилите душата ги запалва.

А тялото - това е пологът с яйцата,
кошницата с ябълките,
раницата с хляба,
стомната с водата.
Това са всички букви на живота,
съчетани в азбука за дишане.

А душата? - О, вече облакът отмина
и трябва пътят да разказва.

 

 

© Деньо Денев, 1998
© Издателство LiterNet, 26. 11. 2002
=============================
Публикация в "Сол, вода и звезди", 1998.