НЕПРОСТИМО - II.
ПРЕДСТАВЛЕНИЕ
Новата власт свали старата власт и отиде да пирува.
Но това се оказало пирова победа, тъй като не след дълго тя също се оказала стара и била свалена от нова. Но разбира се, това не трогнало народа и както му било отредено, приел новата власт като всяка друга предна власт - докато по-прозорливите от него не разбрали - че властта дали ще е нова или стара, тя винаги е една и съща - и всичко е един театър! Тъй като хората, на която и да е предна или нова власт, са производни на една друга още по-голяма и страшна власт - откакто свят светува!
АТРАКЦИЯ
На арената излизат да се бият комунист и капиталист. И за да се настроят за боя, започват с подмятания:
- Ей комунист, ща смачкам! Ако не бях аз, щеше ли да станеш капиталист?
- Стига бе човек, съвест нямаш! Ами ако не бях аз, щеше ли да станеш световен капиталист? Затуй няма какво да ме мачкаш, ами дай да се бием, че хората гледат - пък то наш'то остава. Затуй ти ще ме удариш отляво, аз ще те ударя отдясно. После обратното. И да претупаме боя - че хората тръпнат. Нали затуй са дошли.
И така битката започва и хората изпадат в екстаз, че в този живот има възмездие и кой да се бие за тяхната кауза. Да живей битката!
ПРОЗОРЛИВОСТ
Нерон гледа на света и разсъждава.
Върху избора на своя живот.
Да бъде или да не бъде Нерон?!
И най-чистосърдечно решава да бъде.
Изхождайки от простото обстоятелство: щом светът, в своя Апокалипсис, е опрял до услугите му - значи този свят трябва да бъде спасен единствено ако се подложи на един нов Калигула.
Сàмо!
НЕПРОСТИМО
- Уважаеми дами и господа, упълномощен съм от Историята да ви бъда ръководител.
(Бляскави аплодисменти!)
- Както и това да бъда вечен залог за вашето бъдещо аз.
(Бляскави аплодисменти!)
- А така също и носител - и на самата идея за Историята.
(Бляскави аплодисменти!)
- Ей, кой каза, че Историята се прави не от ръководители, а от личности? Кой?!...
- Как кой? - еретик някакъв, който разделя понятията!
РИЦАРСКИ ЖЕСТ
В задругата на майсторите се работи усилно.
Открояват се шепа скулптори, които усърдно моделират картината на света - с печата на качеството.
Което, разбира се, облекчава труда на чираците до неузнаваемост. Да, до неузнаваемост...
Понеже по този начин (нали и те са част от света) нуждата от безсмислие да моделират своя си свят е безпределна.
Да благослови Бог таланта им! (На скулпторите.)
ОБЕЗЛИЧНОСТЯВАНЕ
Едни хора протестирали пред закона. Бил много суров.
Но той не им обърнал внимание. Нали затова е закон!
Обаче хората продължили да се жалват. Нали имали разум! Но и законът не отстъпил от правото си. Нали затова е издаден! И така всеки си искал своето, докато един ден в резултат на техническия прогрес отношенията им напълно се изгладили: нито имало хора, които да се жалват пред закона - нито пък имало закон, който да ги жегне за това - в името на РОБОТИЗАЦИЯТА!
ДЕРЗАЙ ЧОВЕЧЕ, ДЕРЗАЙ!
- Знаеш ли, моето момче, коя е най-голямата трагедия в живота на човека?
- Любопитствам да чуя, чичо.
- Че човек не зависи от себе си!
- Зная, чичо.
- Ами като знаеш, тогава защо се стремиш към щастие, надмогвайки себе си?
- Щото въпреки туй, щастието е в дерзаенето, чичо.
- Не детето ми, нашето щастие е винаги в ръцете на някой трети. Преди всичко! Но иначе ти пак може да си дерзаеш, колко му е?!…
АРГУМЕНТАЦИЯ
- Ти си безумник!
- Кой ти каза?
- Аз ти казвам.
- Е, щом е тъй, значи не съм.
- Как така не си - ти какво искаш - и хората да ти го кажат?
- Те едва ли ще го сторят, щото и те са такива.
- А, така ли?... Тогава кой трябва да ти го каже? Кой?
- Ами никой! Просто никой! И защо е нужно? Защо? След като не можем да бъдем други освен това, което сме - тогава какъв е смисълът да се мъчим да бъдем други, след като самият дявол е в основата на това, което сме! Разбираш ли?...
КЪСОГЛЕДСТВО
Един големец имал широка народна подкрепа.
И затова искал да стане по-голям големец.
И толкова много искал, че наистина станал.
И тъкмо станал, и станал отново по-малък големец.
Но той бил човек с характер и, опирайки се на народа, искал отново да стане голям големец. И той станал. Но тъкмо станал - и го върнали отново, но не за малък големец, а за негов заместник. Но този човек бил наистина твърд и както винаги, опирайки се на народа, искал за последен път да стане голям големец. Но не щеш ли, той не само че не станал, но и го пенсионирали преждевременно - за да разбере най-после: ЧЕ ЕДНО Е ДА БЪДЕШ ГОЛЕМЕЦ, КОЙТО СЕ ИЗБИРА ОТ НАРОДА, А СЪВСЕМ ДРУГО ГОЛЕМЕЦ, КОЙТО ГО ИЗБИРАТ ДРУГИ! По-трайно е!...
УТЕХА
Един ден в една шикозна сграда нямаше никой. И това бе нещо необичайно. Защото обикновено в тази сграда имаше някой, който с друг някой, както винаги целеше да обезличи добродетелта като смисъл. И, разбира се, в подкрепа на това освен тях преди имаше и други някои, които най-усърдно обсъждаха и планираха всичко за неговото изпълнение - в най-вече главното: „Кои хора с изпреварващо мислене да се притъпят и приобщят към общата маса на унифицирано мислене, за изпълнение на целта"?
Да, наистина след всичко това, всичко живо наоколо най-после можеше да си отдъхне. Че и да живне. Защото най-вече то би могло да разполага със себе си. Ама истински!... Но за колко време?...
Разбира се, докато сънуваше!
ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ
В основата на цялото стои отделното. А за възхода на цялото - животът на отделното. Така и цялото си остава цяло и отделното отделно - осъществявайки се взаимно като дружки! И веднъж тръгнали по този път, дават тон върху всеобщия смисъл на нещата. Значи въпросът се свежда не до това, защо и как цялото е станало цяло и отделното отделно? - а просто до това, дали попадаш в цялото или отделното.
Други въпроси няма.
РАЗКОВНИЧЕТО
Едни хора живели под робство.
И тежко било то - от сутрин до вечер работели като луди. И страшно било то - от глава до пети ги биели като животни.
И безкрайно било то - от век на век ги третирали като тор.
Но най-страшно от всичко било прозрението им: че да бъдеш роб на чужди в собствената си държава, значело да плащаш за сделката на управата - като изкупление!
© Дилян Бенев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2004
Дилян Бенев. Непростимо. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Дилян Бенев. Непростимо. София, 2004.