ОДА ЗА МОРЕТО

Море безбрежно
                      необятно
                                живо
                                      нежно!
Моя болка
             моя радост
                    моя страст...
Убиваш ме!
                    Спасяваш ме!
             Опиваш ме!
Заробваш дните ми с бежбрежна власт...

Море, сънуван празник на душата!
Разковниче на всяка самота...
             Откриваш ме!
                    Изпълваш ме!
                             Създаваш ме!
Туптиш във вените ми
                    като вечността...

Душата ми е твое огледало -
                    горчива тръпка,
             мъдра тишина...
И в мен пулсира
             всяка твоя тайна -
завръщам се в началото
                    на всички начала!
Изгарям със мечтите на поетите,
             пътувам със моряшките сърца;
усещам тази самота, човешката,
             недоизтляла в твоите недра...

Море!
             Ти си безкрая на света!
Ти си най-тъничката струна
                                        на душата!
Ти си изгубената топлина
             която подарявах без остатък...

Ти цялото си в мен...
                    До сетен ден
ще бъдеш моето мълчание,
             и тихо упование
И детското у мен...
                               Неизразимото...
Ще бъдеш моя лик...
И немия ми вик!...
И в нощите ще бъдеш
                                    моя ден!

Мълчанието ти все ще ме преражда
до сетен ден... до този ден
                         когато
дъхът на всички музи
                         секне в мен
и аз се устремя
                         към твоя плен.

17 март, 2000 г.

 

© Дарина Проданова, 2002
© Издателство LiterNet, 27. 10. 2002
=============================
Първо издание, електронно.