* * *

Тези дни са като пясък под краката ми -
съхранили стъпки - още топли.
Тези дни - невинни като лятото -
кой ли чува старите им вопли...

Тези дни, далечни, непрозрени
бяха неизречен благослов.
Как с едно жестоко нетърпение
бързах да отмина тези дни.

Те са първи порив, първи тръпки,
дни с приятели и дни без дом.
Дните на замислените стъпки
на брега на някой вълнолом.

Дни без сенки и без есенни листа.
Дни без утре, без посока и без час.
Имах ги. Но сякаш все ги чаках...
И вече съм мелодия без глас.

Тези дни сега са тиха обич
стих и спомен...слънчева палитра.
Ще ги срещна, вярвам, някой ден
истински - във своята молитва.

26 януари, 2002 г.

 

© Дарина Проданова, 2002
© Издателство LiterNet, 27. 10. 2002
=============================
Първо издание, електронно.