БАТКО ЗЛАТКО
=============================
Батко
Златко (Марин Петров Батембергски) е роден в гр. Русе на 06.06.1907 г. в заможно,
интелигентно семейство. Баща му е търговец на тютюн и син на личния преводач
на Александър Батенберг, княз на България. Майка му е възпитаничка на Харковския
лицей за благородни девици в Русия. Той е третото дете в семейството. От малък
научава руски език от майка си, която му вдъхва любов към руската класика -
Пушкин, Лермонтов, Толстой. Учи в немското училище в Русе. Но за да бъде по-близо
до тютюневите си складове в Свиленград и Гюмюрджина, баща му премества семейството
си в София. През 1927 г. Марин завършва техническото училище "Цар Борис"
в София, отдел лесовъдство и работи четири години в Западните Родопи - Батак,
Девин, Чепино, като лесничей. Още като ученик прекарва ваканциите при баща си,
помагайки му в работата, а едно лято придружава керван от камили с баща си из
Анадола. Като много контактен и с чувство за хумор, бързо се сближава с турските
деца и партньорите на баща си, от които научава турски и арабски език. Заминава
за Чехия, където завършва Пражката политехника като инженер-лесовъд. През 1938
г. се завръща в България и работи като околийски лесничей в Сливен и Ихтиман
(1938-1941). В Сливен подпомага ученическия оркестър като флейтист. Активно
изучава английски и италиански език. През 1943 г. инж. Батембергски е мобилизиран
в Несебър. Там е комендант на града и при идването на съветските войски през
1944 г. работи като преводач на съветското командване в града. В Несебър са
евакуирани някои артисти от Софийската опера, те изнасят няколко представления,
в които инж. Батембергски изпълнява баритоновите партии. Но неговите интереси
и възможности са многостранни. От 1944 до 1947 г. той е административен директор
на детския куклен театър в София, който е собственост на брат му, журналиста
Кирил Батембергски. През 1948 г. е референт и ръководител на дървопреработващата
индустрия към тогавашното министерство на индустрията. От 1952 г. инж. Батембергски
работи в "Инжстрой", а от 1954 г. в "Паркстрой", като ръководи
строежа на редица обекти в столицата - технически ръководител на Западния парк
"Христо Смирненски", на градината около Нардоната библиотека "Св.
св. Кирил и Методий", на озеленяването на Конно-спортната база "Хан
Аспарух", на Киноцентъра, на Чехословашкото посолство (до паметника "Васил
Левски") и на още много други по-малки обекти. Има няколко рационализации
в службата си. Започва да пише стихове още от ученическите си години. Отначало
те са хумористични, свързани със съучениците му, по-късно - със състудентите
и колегите му. За деца започва да пише по-късно и най-хубавите стихове посвещава
на единствения си син Пламен. Негови приказни герои са Баба Меца, Гъбарко, Шишарко,
доктор Га - уникални за детската литература; също мравките, пчелите, калинките,
врабчетата, кълвачите, бухалите, щъркелите... "Медената пита" и "Гъбарко"
са сред най-доброто в българската поезия за деца, запомнени от поколения заедно
с прекрасните илюстрации на художника Вадим Лазаркевич - баща.
ДЕТСКИ КЪТ
Поеми
Из
"Гъбарко"
Из "Медената пита"