ПЛАДНЯ
Аз и стаята сме в сянка двама,
но на двора грее ярко лето.
Въздухът трепери като пламък.
Бялата стена отсреща свети.
Там стои една жена и пее,
с песен мие белия прозорец;
напевът е строен като нея
и като плътта ѝ сластно-морен.
Спи дълбоко пладнята. Не лъхва
над деня отнийде лъх, ни вятър.
Съхнат устните, кръвта ми съхне.
Пее младата жена: разклатен
от ръката ѝ, прозорецът немирно
свети срещу слънцето и пълни
сянката на стаята ми с мълнии.
1929
© Атанас Далчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.08.2020, № 8 (249)
Други публикации:
Атанас Далчев. Съчинения в два тома. Т.
1: Поезия. София, 1984.