НОСАЧИ НА РЕКЛАМА
Те бродят в този град прокажен
без цел, превърнати на вещ,
и вече своя вид зловещ
самички не съзнават даже.
Със поглед тъп и образ впаднал
прекосват този свят засмян
и носят на гърба си - гладни -
меню на някой ресторан.
И как е странно под това
небе, изядено от пламък,
да виждаш (случва се това)
реклама да чете реклама.
Човечество, спри да въздишаш,
скрий лицемерните сълзи!
Човек не ни е брат, а зид,
на който се лепят афиши.
1934
© Атанас Далчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.08.2020, № 8 (249)
Други публикации:
Атанас Далчев. Съчинения в два тома. Т.
1: Поезия. София, 1984.