* * *
Не жалете повечко посолете
поръсете добавете и знайте
вашите вени ще се превърнат
в кристални тръби вашите
мозъци ще зафиксират бялата
красота сърцето ви ще се покрие
със струпеи през които ще се изтръгне
слаб вик солете много
нека нарастват белите
планини и белите пирамиди
Вашият стомах
ще застине като паметен мемориал
бъдните бъдещите потомци
ще бъдат осведомени за целесъобразността Солени
краставички и гъбки плуват меко
тук в чинията
се крие разтопеното чудо
То чака и моментално ще се влее
във вашите умъртвени артерии
а при хрущенето на вкочанените
прешлени вие ще чуете
музика за която не сте и мечтали
03.01.1996
© Змицер Вишньов, 1996
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
10. 01. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.