КАМАМАМ-КАМАМАМ-КАМАМАМ
Сини космати клапи
обграждат соления пясъчен остров на който лежи
моето златно консервно
сърце Отвори Отвори
очите си за мелодията на есента
с отровни червени
листа Където лежи
пурпурният гроб в който
е разположено огромното око
на кравата Невероятен Изключителен облак
Мехури
стъклени и кървавочервени
с преливащи се цветове
Започваме шабаш-шантаж
кашляме от кашата
с противодействие алергично
епилептично Докато
морето от дъги притъмнее
от мрака Въздъхна
синевата на вечерта
И ето небето се скри
в снежна хралупа над
която сияят десетки
рибарски луни То
приижда
докосва ме целува пощипва
в съня ми във влака
Земя - Небе
© Змицер Вишньов
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
10. 01. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.