* * *
Заиграха стените кокетно,
завъртяха се стол, гардероб.
Мокро гръбче отръска шосето
и запрати колата в студения гроб.
Във канавката гледа прозорецът,
а пейзажът е - кал до уши.
Стърже бронята,
скърца ресорът, рухва паметник,
кръст се троши.
И цялата околност
излиза от контрола.
Преливат ярки огнени петна.
А гардеробът тръшна се на стола
и лашна се стената във стена.
1998
© Виктар Жибул
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
08. 10. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.