СТЪПКИ
Излезеш ли навън, неонът блед
ще плисне по лицето ти
като отрова.
Те тук са точни. Когато ти
си страшно сам, е абсолютно трудно
да бъдеш сам със себе си
във крак.
Изплуват
хладните паважни сълзи
на два арлекина восъчни
от джоба.
Ще ти помогна аз.
Но погледни -
афиши из града,
подобно птици
или мокри дрипи,
след тях -
завой наляво
и напред, където моите ръце
те чакат.
Вземи ги
в своите зеници-обелиски
и се самоизяж -
ще ти помогна.
© Валжина Морт
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
21. 09. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.