БОЛНИЦА
Ако дълго в стената бетонна
бил си с глава,
ще се стопли бетонът... И можеш
да притулиш лице
като морска звездомедуза,
да почувстваш
как паметта
заземява се бързо чрез тялото,
да дочакаш това мигновение,
във което очите ти
се превръщат във неваляшки,
а пъстротата на мирозданието
вече наподобява напълно
сифона
на мивката.
© Валжина Морт
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
21. 09. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.