* * *
Студено. Хлад по вените ми и в духа.
А времето - и то премръзнало се влачи.
Приключено. Дописал съм докрай стиха.
И плащам дългове, и над гробове плача.
Надеждата ми - гълъбът зеленоок -
не ще ме вдигне вече на криле прозрачни.
Приключено. От облака ме гледа Бог.
Аз плащам дългове и над гробове плача.
Не мога извора на битието пак
да сбъркам с устието му. Дори във здрача.
Приключено. Седя на стръмния си бряг.
И плащам дългове, и над гробове плача.
Зове ме глас - далечен глас-копнеж.
Но паметта, сега останала без сила,
ту пърха като пеперуда покрай свещ,
ту вие се - като змия, набодена на вила.
© Уладзимир Някляев
© Янко Димов - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
26. 01. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.