* * *
Най-напред със омразата мерим си ръста,
после с друго.
Той започна със любовта.
Но когато разпнаха го вече на кръста,
бе до дъно изпил неизбежната мъст, а
обичта си оставаше само мечта.
И тълпата го зяпаше тъпо - съвсем обичайно.
Той издъхваше, но се мъчеше дълго, отчаяно,
оправдание да намери поне: "Но защо?"
Не намери...
Понечи да викне срещу света:
"От омраза! Че другото - после ще дойде то!".
И все пак не отвори окървавена уста.
© Уладзимир Някляев
© Янко Димов - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
26. 01. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.