БЕЗМЪЛВЕН МИТИНГ
Всичко, което се движи,
и до нас ще се дотърколи.
Е, дотърколи се.
Тук, до гробовете,
дето вечност сънуват или
кротко спят
в своя ров
Караткевич
и Куляшов...
Безмълвен митинг.
До всеки, тук дошъл,
заставаха наравно и дедите...
И сенките
на скръбните
роднини,
и мълчаливи -
сенките на близки:
под кръстове, звезди и обелиски.
В Хатин изпепелени. И убити
във Грюнвалд, и във Колима "пришити",
изчезнали безследно и отвлечени,
и непогребани или посечени
във Куропати без вина и съд...
Кръв от кръвта
и от плътта ни -
плът.
И затова ний
заедно мълчахме
и живи,
редом с мъртвите стояхме.
А най-отпред, под стихналия свод,
погледнеш ли го, е почти народ.
© Уладзимир Някляев
© Янко Димов - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
26. 01. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.